Въпреки че съм огромен любител на историята, мога смело да кажа, че този интерес не е бил подбуден от училище. За съжаление историята, която сме учили е била представена безобразно сбито и освен това много събития са представени грешно.

Точно защото в училище големи откъси от историята ни са били напълно пренебрегвани, съм се запитвал - „Има ли основателна причина това да бъде така?“. С тази мисъл закупих първите си книги и се убедих, че отговора на въпроса е НЕ. 

Първоначално интереса ми беше насочен към Средновековна България като цяло. В последствие развих специфичен интерес към Второто българско царство и по-специално към кризисните му периоди. 

С четенето на книги и статии установих, че има деление на българските владетели като на „силни“ и „слаби“. Тогава дойде вторият въпрос - „Това заслужено ли е?“. Отново отговора беше НЕ. 

Защото в управлението на „силните“ ни владетели се откриват грешки, а пък в управлението на „слабите“ има извършени добри ходове. 

Не смятам, че трябва да разделяме владетелите си на полюси, а да ги разглеждаме и с добрите, и с лошите им действия максимално обективно. 

Затова основният мотив да напиша книгата е да представя моята интерпретация за едно турбулентно време в българската държава, което незаслужено бива представяно дълги години като недостойно, за да присъства в учебниците и да бъде изучавано по-задълбочено.